Разпъна се на кръст
на световния площад.
Корабно платно- camisa blanca
в очакване на звездопад.
Camisa blanca- бялата ти риза
за да се познава в черното на мрака
- да знаят всички -Пловдив до Гранада,
че е малък принц хлапака.
Вали, вали… поетът ми написа
надвесил се от покрива на сграда.
Помня този смесен мирис-
кафе с цигара,
- нека помнят всички от Пловдив до Гранада.
И розата повяхва, както думите.
Но мислите не ще покълнат в земята.
Ще я набраздим с любовта и мъката
и наесен ще си приберем цветята
- цъфнали налъми.
На Юли- Малкия принц /поет, пътешественик и приятел/
