Нищо повече от прах и суета…

Когато отново потропа студът

на твоя прозорец, далече от мен,

и от теб по- студен е само градът,

и си някак от мен уморен,

когато е скучно, когато е тъжно,

когато си кисел и прям,

и всичко нагло наоколо свети

очакващо празник голям.

Когато е тягосно и не ти се говори

и зает си с други дела.

Не ти се играе, не ти се и спори

и те дразни всяка елха.

Когато дори и не ти се чете

това, което ти пиша,

защото моите думи напомнят ти

на мократа столична киша.

Усмихвам ти се, нищо, че не знаеш,

и въпреки това по- кисел се събуждаш.

А когато разбереш и да не хаеш,

усмихвам ти се и да няма нужда