Нищо повече от прах и суета…


Done
май 1, 2009, 10:12 pm
Публикувано в: Uncategorized

Нощем, когато не заспах

  • онази нощ. Тогава…

    … в думите ти мен видях

и се сетих за една забрава.

И виждам, че седим сега

изправени пред нещо старо

-ти срещу аз-огледала.

Отразявам огледало в огледало.

Когато утре не почукаш пак

и аз все още няма да отворя…

От двете страни на тази врата

може да не питаш и не ще отговоря.

И ще видиш някога, как никога преди

звездоброецът звезди броял е и колко вече ми се спи…

И ти пиша това, за да утеша изненадата,

че като мумия една година някак си ме състари…

…твърде е дълго, но това е наградата,

че обърках римата в ред номер три.

1 Коментар

1 Коментар засега
Вашият коментар

Защото по-голяма аз съм вече,
детето загуби се,виждаш ли ме ти човече,
след процес на времето,след теб и мен,
животът ми с една година съкратен.

Недей да съжаляваш ти,
защото аз,послушай ме-гори,
как не знам къде е краят,как е,
хумор идва ми,така е.

Comment от Близнал Гущер Лимонтозу юли 8, 2009 @ 1:42 pm
Отговор


RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack


Вашият коментар
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>