Нищо повече от прах и суета…

Дойде при мен да се порадваш

на мойте диамантени очи,

през които по сто умножени са

твойте арийски черти.

Сто пъти зарадва се, сто човека ме чакаха.

Сто пъти по- лош бе като се разяри.

Влезе и излезе умножено по сто всеки път

през мойте сто-фасетни очи.

Сто пъти огледа се и сто лица зяпнаха,

в стъкълцата ми слънчев лъч залови

и се смя на дъгите, докато другите ахкаха

на стоте отразени дъги.

Но когато ме излъга- излъга ме сто пъти.

Сто пъти тръгна след мойто „Върви!“.

Забрави, че са сто дори и наопаки

делящите ни след всичко врати.