Нищо повече от прах и суета…

-Дай ми причина да се харесвам.

-Много си красива…

-Не става, друга.

-Много си…

-Не става, искам истинска причина.

-Мисля, че си…

-Не можеш ли просто да ми кажеш, че искаш да ме чукаш?

Лежа по корем върху теб и те гледам в очите, гледам как отместваш поглед и всъщност вече не гледам. Усещам пулса си в корема. Ти дали го усещаш като сме така долепени един до друг? Гледам те и ми става гадно от мен, и колкото по- гадно ми е от мен, толкова по- неприятен ми ставаш. Гледам те и виждам собствената си погнуса. Усещам собственото си отвращение. Приписвам ти своята себеомраза.

Is this love that I’m feeling? Is this love that I’m searching for?

Ей така ми изникват някакви глупости в главата по някое време.

Усещам пулса си в корема. БАМ БАМ БАМ. Сърцето ми е паднало вдясно от пъпа и дълбае кожата ми. Толкова oжесточени са тези удари, че имам чувството, че ако се изправя, то ще е издълбало достатъчно голям процеп и ще се изсипе върху белезникаво-белия му корем. Ей така, едно сърце, без черва, без кървища. Аз карантии нямам, само пулс, който ми дълбае кожата. Празна, празна.

Потрепервам и се изправям внимателно. Вече не усещам пулса си в корема, само чувам заглушено „тум тум тум“ в ушите си. Поглеждам към него, но сърцето ми не е там.

Ебати тъпото, какво излезе, че и сърце съм нямала?

Is this love? If it is, then i have better to do.