Нищо повече от прах и суета…

Това е странно, ти си тук.
Под моя стъклен похлупак.
Това си ти- тракащ звук…
Това си ти- мастилени следи от чук.
Това си ти отново. Идваш пак.

Но странно ли е всъщност
мога ли да зная…
Може би и аз съм същата…
Или прекалено се старая?
Аз нямам дом, ти вкъщи ли си?

Такива сме с теб.
Лаконично делови с думи си служим.
С думи обичаме.
На думи се виждаме.
С думите лягаме, с думите ставаме.

Интересно, как се размножаваме?