Нищо повече от прах и суета…

Погледи дълбоки и първични
ближат в тъмното плътта,
докосват се парещи, различни
примигват, изчезват в нощта.

Къси и дълги сигнали,
бързи и бавни вълни…
Откъслечни спомени, фарове

Откъслечни спомени
океанът не спира да носи
В жарта с тебе пламваме,
а танцуват нестинарки боси…
Блъскат се отчаяни вълните,
ледени тласъци, пламък студен
разказва тихо за дните, в които
нестинарският огън гореше и в мен…

Изгаряща кожа
И търсещи ръце
Любов за мен няма,
но така е добре.