Нищо повече от прах и суета…

Пия сладък вермут,
сладък, сладък, изстуден…
Прозрачна течност,
преобърната вселена.
Навън студен, а топъл вътре в мен…
Света ще превзема
и напук на света
ще изпия вселената.
Зелева супа, хляб и вода.
Междузвезден мархмурлук
и твоята мека коса,
лежаща спокойно в ръцете ми.
Целувам очите ти, запушвам ушите си.
Хапчета, но не от опасните,
целувка и още вода.
Изненада!
Обичам те!
А сега остави ме, боли ме глава…