Нищо повече от прах и суета…

Тръгнахте си всички.Накъде?

Звездите са пътеводители,
ориентири далечни, не път!
Стопаджийте-любители
с вдигнати палци летят.

‘Напред и само нагоре!’
в ушите ми пищи градът.
‘За децата-пътят затворен.’
Какво пък, прав им път…

Гледам тихо отдолу
как като малки мухи,
малките хора се борят,
за свойте големи мечти.

Краката ми са лято олово,
събаря ме бавно сънят…
Заспивам самичка отново,
а звездите далече блещят…