Нищо повече от прах и суета…

Твоите хартиени устни
стискат тази цигара
навярно отдавна изпушена,
на устните ти все още догаря

Колко е хубаво да те прегръщам…
…без да знаеш
Да те изпивам…
Без да знаеш.
Да те целувам
…дори не подозираш.

Ти си само хартиена изрезка
Ти си само късче хартия
Ти си…
…всичко?
…за мен?
На стената висиш като фреска
или те нося в някой мой джоб
пригладен със стара ютия.
Хартиеният бог.
Мастилена магия.