Винаги ми е правело впечатление, че всички казват ‘Ето на, сега училище свърши и започва животът.’ Затегнете коланите, следва навлизане. Нима досега всичко беше шега?
Глупаво е, нали. Наздраве, ембриони, завършите вашия дълъг и сравнително болезнен път към живота. Напускате ковиозите си, хващате си шапката, хващате си пътя, хващате и господ за шлифера. Ставате голяма клечка, печелите милиони, намирате човека на живота си, спасявате света от глада, мизерията и дизинтерията и умирате с почести.
Никога не става така. Кофти, а? Не е като да не знаем за това. Нека се престорим, че е така. Само за малко, а? Искам ракия, водка, ром, бира и накрая шампанско. Искам червен килим до масата, върху която ще танцувам за да се чувствам по-близо до звездите, и под която ще заспя за да се чувствам едно с майката земя. Искам да прегърна добрите учители, да напсувам кофти даскалите и да хвана задника готиния преподавател по рисуване. Искам да пия, да пея и да се смея, точно като на някоя реклама. Да се шокоомажа, ако щете. Защото утре порасвам и съм друг.
И с’я к’во? След няколко сравнително слънчеви празнични дни и няколко сравнително буреносни студентски години навлизаш в един сравнително незадоволителен житейски кръговрат, чието главно е единствено значение е да те а) Умаря б)Отегчава В)Измъчва. В такъв момен дори бутилка ииистинска гееерманска бира не може да ти помогне. Бързо пресмяташ бюджета и имайки в предвид инфлацията решаваш, че и каса бира няма да промени положението или ако не, не в правилната насока (бел. автор: ‘правилна’ е относително понятие, нека приемем, че ‘правилна’ ще рече нагоре (към рая, звездите, наркотичната задоволеност и всички хубави неща на небето),а грешна надолу(към червените анимирани дяволчета(неизменно ръчкащи те с тризъбец ), калта и всички прости организми, които се размножават безполово)). Жениш се, плодиш се, завистта те принуждава да държиш под ключ дъщеря си докато законът не пъхне в ръцете й отговорността и родилния й акт на новоизлюпен организъм. Тогава, махайки й от старческия дом се смееш на всичко. На сметките й за ток, шибаната й работа, шибаната й къща, малките ти внученцанцанца и липсващата, но неизменна каса бира, на чието дъно лежи ръководството за употреба, на което, ако не си го полял обилно с бира, може лесно да се разчете ‘ЖИВОТ’ . Много гот, хайде към следващото прераждане.
Всички сме се замисляли каква ебавка би било всичко това да се повтаря отново и отново в непрестанен кръговрат.
И пак.
И пак.
И пак.
И цялата бира на света няма да ви помогне.
Айде, наздраве. И се усмихнете малко, няма как да е толкова зле. На бас, че всички ще се прочуем някой ден 
